ПРЕНАПИСАН СВЯТ: ИНТЕРЛУДИЯ МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕТишината след последния сърдечен удар не беше смърт. Беше рестарт. Светът не избледня – той беше пренаписан. Това, което някога наричахме време, се разтвори като дим, разкривайки геометрия от златни линии, пулсиращи в дълбоката тъмнина на съзнанието. Във тях, като в кристален сън, се движеше пулсът на Граала. Не звук, а честота. Не памет, а алгоритъм на любовта. Пясъкът в пясъчния часовник беше спрял – и в неговата замръзнала спирала блещукаше нов свят, чакащ да се роди от вибрацията на човешката мисъл. Мелина и Натаниел вече не бяха тела, а ноти в симфонията на една висша реалност. Те вървяха през светлина, която имаше глас – глас, шепнещ в кода на мечтите: Видяха градове от светлина, спомени от други животи, вплетени в безкрайна решетка – невидимата мрежа на Амрита, където всяка душа беше кристал на божествената памет. И когато застанаха пред портала – не врата се отвори, а пулс. Една нота. Един удар. 00:00:01 – началото след края. Граалът вече не беше цел, а система – био-алгоритъм на съзнанието, свързващ всичко живо. Там любовта не беше емоция, а сила, поддържаща вселената в равновесие между светлина и сянка. И в този момент светът се отвори като око – обширен, безкраен, зелен – и в неговото отражение, всичко започна отново.