Един пренаписан свят: Интерлюдия между световете
Тишината след последния удар на сърцето не беше смърт. Беше рестарт. Светът не избледня — той бе пренаписан. Това, което някога наричахме време, се разтвори като дим, разкривайки геометрия от златни линии, пулсиращи в дълбокия мрак на съзнанието. В тях, като в кристален сън, се движеше пулсът на Граала. Не звук, а честота. Не спомен, а алгоритъм на любовта. Пясъкът в пясъчния часовник бе спрял — и в неговата замръзнала спирала блещукаше нова вселена, чакаща да се роди от вибрацията на човешката мисъл. Мелина и Натаниел вече не бяха тела, а ноти в симфонията на една висша реалност. Те вървяха през светлина, която имаше глас — глас, шепнещ в кода на сънищата: Видяха градове от светлина, спомени от други животи, вплетени в безкрайна решетка — невидимата мрежа на Амрита, където всяка душа беше кристал от божествената памет. И когато застанаха пред портала — това не беше врата, която се отваря, а пулс. Една нота. Един удар. 00:00:01 — началото след края. Граалът вече не беше цел, а система — био-алгоритъм на съзнанието, свързващ всичко живо. Там любовта не беше емоция, а сила, поддържаща вселената в баланс между светлината и сянката. И в този миг светът се отвори като око — необятно, безкрайно, зелено — и в неговото отражение всичко започна отначало.